5 урока от пътуване на СТОП, които могат да ти помогнат да бъдеш по-щастлив и успешен през 2018


Автор: Атанас Генков

Избрах да пиша за пътуването на стоп. Не само защото ми е любимо, и определено не, за да ви накарам да го правите, а просто, защото смятам че има какво да научим за живота от него. В студентските ми години, а и след това съм пропътувал над 300’000 км из цяла Европа и отвъд. Преживял съм уникални приключения и съм научил много. Ето ги и някои от любимите ми уроци от пътуването на стоп:

  1. Привличаш това, което очакваш или както поговорката гласи: „Каквото повикало, такова се обадило”.

През всичките километри и часове на стоп, съм се убедил в това просто правило. Нагласата и отношението са ключови – с каквато нагласа излезеш на пътя, това ще ти отвърне. Ако отидеш весел и очакваш да ти се случат положителни неща – така и ще стане – ще ти спрат готини хора, ще се забавляваш, ще стигнеш бързо и приятно или ще попаднеш на допълнителни приключения – ще се запознаеш с добри хора, ще научиш интересни неща и т.н. Ако обаче те е страх и отидеш с нагласа, че нещо неприятно ще ти се случи, то точно така ще стане. Когато си отчаян или притеснен, това ти личи отдалече и хората го усещат дори от разстояние. Когато обаче си весел и приветлив, хората усещат и това и привличаш тези, които са на същите вълни. Аз си го представях като една въображаема аура, която създавах около себе си, и която шофьорите усещаха (съзнателно или не). В резултат на което съм имал уникални ситуации. Случвало ми се е многократно да ми спират хора, които никога преди не са спирали на стопаджии, включително сами жени посред нощ. Спирали са ми дори хора, които са били обирани от стопаджии и са се заричали никога повече да не спират, но като са ме видели мен и не са могли да ми откажат.

 

  1. Никой не ти е длъжен.

Случвало ми се е много пъти да попадам на колеги стопаджии, които смятат, че щом някой пътува сам е длъжен да им спре. И когато въпросния човек не го направи, те го засипват със една сурия „пожелания” за цялата му рода. Трудно ми е било да ги разбера тези стопаджии – излизат на пътя за да се ядосват, разочароват и да нагрубяват хората, а уж очакват от тях да им помогнат.

Аз вярвам, че никой не ми е длъжен. Избора да тръгна на стоп си е само мой, и него и отговорността. Ако някой реши а ми спре – това е подарък, за който аз мога само да съм благодарен. Затова винаги се стремях да излизам с положително настроение и да съм благодарен дори на хората, които не ми спират. Опитвах се да пожелавам нещо хубаво – здраве, лек път и щастие на всяка преминаваща кола. И така дори никой да не ме вземеше и да се прибера след 1-2 часа – времето ми не бе изгубено – бях пожелал стотина хубави неща на случайните преминаващи хора. И се прибирах с едно топло чувство.

 

  1. Бъди наясно с целта си!

Това е много важен аспект – ако не си наясно с целта си, постигането и става много по-трудно. Например, когато излизаш на стоп, има много варианти за това каква ти е целта. Може например да искаш да стигнеш от София до Варна – и ако целта ти е да се придвижиш по най-бързия начин, то може би ще е по-добре да хванеш самолет. Но ако целта ти е да го направиш по най-евтиния възможен начин, то тогава пътуването на стоп може да е добър вариант. Но пък трябва да си подготвен за рисковете – може пътуването да се окаже много по дълго и да похарчиш повече пари за храна и нощувка например, отколкото би дал за билет за влак или дори самолет. Ако обаче целта ти е да пътуваш по най-забавен, приключенски и интересен начин, то тогава стопа определено е добър избор.

Аз лично съм пътувал по най-различни причини – понякога е било за да се придвижа евтино, друг път това е бил най-бързия начин, в други случай пък съм целял да опозная хората и местата в региона (както когато направих обиколка на Скандинавския полуостров), а понякога просто ме привличаше приключението и огромната доза свобода, които намирах в пътуването на стоп – не знаейки, кога ще тръгна, с кого ще пътувам, кога ще стигна, а понякога дори и къде ще стигна.
Урока тук е, че ако не знаеш каква е основната ти цел, трудно ще направиш правилния избор по пътя.

 

  1. Живота е игра на даване и вземане.

С пътуването на стоп открих един много важен урок за живота като цяло. А именно, че сме в постоянен обмен. И по-често той не само материален. При пътуването на стоп например, това което получавам аз като стопаджия е физическото придвижване от точка А до точка Б. Но това е само на пръв поглед, всъщност имам много повече. Много често получавам много полезна информация от хората с които пътувам, виждам света през техните очи, поставям се за момент в техните обувки – и това са хора, които много трудно бих срещал и общувал с тях, ако не пътувах на стоп – хора от най-различни професии, населени места и прослойки на обществото. И това съвсем не всичко, често получавам и много положителни емоции, уроци, а понякога и време със себе си (не всички шофьори са разговорливи).

От съвсем рано си създадох навика да оставям по малък подарък на хората, с които пътувах – най-често това бе картичка от Габрово (родния ми град) или България (ако бях в чужбина, или пък от място където съм бил наскоро. Надписвах картичката към края на пътуването – с лично пожелание, базирано на разговорите ни, с датата, маршрута по който сме пътували заедно и контактната ми информация.

Повечето  хора бяха много положително впечатлени от този скромен подарък, но съвсем скоро осъзнах, че това далеч не беше най-ценното, което им давах в замяна на возенето. Най-ценното, което аз можеш да предложа бе моята благодарност и възможността за тези хора да направят нещо добро за някой друг – някой съвсем непознат. Това е толкова ценен и уникален подарък, който за съжаление рядко се оценява по достойнство, но точно с пътуването на стоп, аз успях да изпитам истинската му стойност.

 

  1. Силата на личната история.

Колкото и силна положително излъчване да създам докато чакам на стоп, то е несравнимо със силата на личната история. Много пъти ми се е случвало, хората да ми спират и да ми предлагат да ме закарат до някъде, аз се съгласявам, макар да не е точното място, на което искам да отида. В последствие, разказвайки им моята история, моето отношение и конкретната ми цел – къде и защо отивам там – те така ми симпатизират, че предлагат да ме закарат до там, макар да е извън техния маршрут. Понякога се е случвало дори да ми предлагат храна, пари, нощувка, контакти и какви ли не други средства, с които да ми помогнат да постигна моята цел.

 

Това са някои от уроците ми пътувайки на стоп. Вярвам, че те са общовалидни и няма нужда да прибягвате до пътуване на стоп за да ги тествате и приложите! Надявам се, че статията ви е била интересна, ще се радвам на обратна връзка и ако има интерес, мога да споделя още уроци от пътуванията ми на стоп!

 

Автор: Атанас Генков