За гнева…


Гневът! Този така подмолен помощник, който се просмуква в живота ни от най-различни посоки. Често идва под формата на защита – уж ни пази от чуждо влияние, намеса, защитава нашите ценности, вярвания, понякога ни помага да стигнем по далече, да се преборим с трудностите, да отстоим себе си. Да, понякога е полезен. Но каква е цената, която плащаме? Какво всъщност е гневът и защо се появява?

Гневът всъщност е емоция, подобно на радостта и тъгата. Той е много силна емоция, която може да мобилизира неподозирани сили в нас и да ни помогне да се преборим с големи заплахи и врагове, но той често нанася вреда и на самите нас. Има не малко научни изследвания за това, какви вреди нанася върху нашето здраве, а още по-очевидно е какви травми нанася върху нашите връзки и взаимоотношения. Колко често нараняваме нашите близки и най-любими хора, точно защото сме в обятията на гнева.

Говорим за него, сякаш е нещо външно, а по-често го чувстваме като част от нас. Моя приятелка често бива завладяна от гнева и тя смята, че той е част от нея, и че благодарение на него тя е тази, която е. Тя има много силна връзка с него и не иска да го оставя, когато той я владее, тя му отдава цялата си власт и го оставя да се разпорежда. Тя смята, че това е нормално, естествено и в реда на нещата – че тя има право да се ядосва, когато нещо около нея не наред, не е правилно, справедливо (нарушената справедливост, често провокира гняв) или не отговаря на нейните ценности и вярвания.

Тук личната ни история и връзката ни с гнева от най-ранна детска възраст имат важна роля. В нейния случай, като дете са и поставили етикета „дислексия” и са я обявили за неспособна и неравна на останалите деца. Дискриминирали са я на системна база и са накърнявали чувствата и нуждите и редовно. Учителите редовно са и казвали, че не и е мястото в редовното училище, и че не може да продължи в гимназия и университет. Това естествено е породило гняв в нея, а той от своя страна и е помогнал да се пребори с тези прегради и предразсъдъци, и така многократно е успяла да докаже, че тя е способна и може да се справя и да постига – завършва гимназията и университета с отлични оценки. Но постига това с много труд, усилия, и жертви. И гневът е с нея в най-трудните и моменти, когато се чувства сама, и че никой друг не я подкрепя, тя разчита на него. И така до днес. Тя вече знае, че е способна и че може да постигне много. Гневът вече не е така необходим, но връзката с него е по-силна от всякога. Той има пълна власт да се вихри, когато му се отдаде възможност – да наранява хората около нея и да и причинява физическа болка и дискомфорт.

Дотук добре, почти всеки има или знае подобна история, но какво да направим? Как да променим отношенията си с гнева? Как да си върнем контрола?

Основното и може би най-важното е да осъзнаем, че контрола е в наши ръце. Да осъзнаем, че ние контролираме емоциите си, а не те нас (макар на практика, често да им преотстъпваме контрола). Имам много литература по темата, но аз няма да ви натоварвам с това, а ще ви препоръчам много приятен анимационен филм по темата, който помага много да разберем как емоциите ни работят – казва се “Отвътре навън” (Inside Out) и обяснява по съвсем простичък начин сложния свят на емоциите.

И така, няма лесен начин за справяне с гнева, но е важно да му се обръща внимание навреме, да осъзнаем че ние контролираме емоциите и да не им даваме контрола за много дълго.

Успех на всички и нека по-рядко да ни се налага да се гневим.

Автор: Атанас Генков